Вицет — Смолян

Курортен хотел. Мъж влиза сутринта в ресторанта да закуси: - За мен, моля, две варени яйца. Едното недоварено, почти течно, а другото - много студено. А също и печени колбаси, но почти изстинали, две изгорени препечени филийки и масълце от фризера. Към това можете да ми донесете много слабо кафе, почти топла водичка. Шашнат келнерът му казва: - Много сложна поръчка. Не знам колко ще Ви се наложи да чакате. Мъжът: - Така ли? А вчера ми я донесохте за броени минути...

Професионални 03.10.2017 6,842 прегледа

Следващ →

Още вицове

- Защо напуснахте предишното работно място? - Поради умора. - Каква умора? - Не знам, те просто казаха, че са се уморили от мен. Две приятелски семейства решили да отидат заедно на палатка. Отишли те, разпънали палатките, направилили софрата и седнали да хапват и да пийват. След време, вече доста подпийнали, единият предложил: -Абе толкоз години вече сме приятели, защо не вземем тази вечер да си сменим партньорите. Всички помислили, помислилили, пък накрая се съгласили. На другата сутрин се чува от едната палатка: -Леле, такава нощ не бях изкарвал никога. -И аз, ако знаех, че е толкоз хубаво, отдавна да сме го направили. -Направо фантастично.Хайде сега да видим какво правят жените:))) Ако правителството иска да увеличи раждаемостта, то първото, което трябва да направи е да спре интернета. Веднъж малкият Иванчо разхождайки се в парка намира бележка, но уви не може да чете. Занася бележката на учителката си и я моли да му я прочете. Учителката прочела бележката и му се скарала: - Как не те е срам да ми даваш такива работи! Вън, да ми се махаш от главата! На път за вкъщи срещнал полицай. Помолил го да му прочете бележката. Полицаят погледнал бележката и побеснял. - Как може такова малко момче да се занимава с такива работи? Учуден Иванчо отишъл при баща си и му показал бележката. Той я прочел и почнал да му вика: - Ти, безсрамнико, как не те е срам да ми показваш такива работи! Смаян Иванчо тръгнал да обикаля и да търси някой да му прочете бележката. След дълго обикаляне и търсене стигнал до дявола. Помолил го да му я прочете. Дяволът погледнал бележката, засмял се и я скъсал. Малкият Иванчо го попитал защо се смее и какво толкова пишело на бележката. Дяволът, смеейки се му отговорил: - Не знам, не мога да чета. Мога ли да те забравя - присънваш ми се всяка нощ… Нежното ти ухание, вкуса ти, цвета ти-винаги са пред очите ми… Не си ли до мен - сърцето ми плаче… Живот ли са дните без теб - Мой Амстел…