Неделя, 11 октомври 2026
|
Смолян
11°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Смолян
България
Светът
Спорт
Смолян
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Любовта към хората е обратно пропорционална на шофьорския стаж.
Бисери
03.10.2017
4,243 прегледа
Следващ →
Още вицове
Седя си вкъщи. Чета книга. Жена ми учудено минава покрай мен, гледа ме и пита: - Какво? Спрял ли е интернета?
Пътували американският, френският и българският президент в един самолет. Летейки над Америка, видели двама алпинисти да се катерят по една планина, като от време на време се обръщали и взаимно си помагали. Американският президент казал гордо: - Девизът на американските алпинисти е: "Приятел в нужда се познава!" Прелитайки над Франция, видели също така двама алпинисти да се катерят по една планина, като ту единият дърпал нагоре другият, ту обратното. Френският президент казал гордо: - Девизът френските алпинисти е: "Алпинист за алпинист и брат!" Когато прелетели над България, видели двама алпинисти да се бутат и бият на една планина. Бъргарският президент пояснил: - Нашият девиз е: "Аз няма да се кача, но и ти няма да се качиш!"
Преди да се ожените, опитайте двамата заедно да налепите една стая с тапети. Ако се справите и двамата останете доволни, вие сте създадени един за друг.
С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.
- Властта счита гражданите за свои деца, а себе си за родителското тяло. - Да, наистина е така. Нали родителите дават на децата пари, колкото да стигнат само за обяд.