Неделя, 11 октомври 2026 | Смолян Ясно небе 11°
Любовта към хората е обратно пропорционална на шофьорския стаж.
Бисери 4,243 прегледа
Следващ →

Още вицове

Седя си вкъщи. Чета книга. Жена ми учудено минава покрай мен, гледа ме и пита: - Какво? Спрял ли е интернета? Пътували американският, френският и българският президент в един самолет. Летейки над Америка, видели двама алпинисти да се катерят по една планина, като от време на време се обръщали и взаимно си помагали. Американският президент казал гордо: - Девизът на американските алпинисти е: "Приятел в нужда се познава!" Прелитайки над Франция, видели също така двама алпинисти да се катерят по една планина, като ту единият дърпал нагоре другият, ту обратното. Френският президент казал гордо: - Девизът френските алпинисти е: "Алпинист за алпинист и брат!" Когато прелетели над България, видели двама алпинисти да се бутат и бият на една планина. Бъргарският президент пояснил: - Нашият девиз е: "Аз няма да се кача, но и ти няма да се качиш!" Преди да се ожените, опитайте двамата заедно да налепите една стая с тапети. Ако се справите и двамата останете доволни, вие сте създадени един за друг. С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка. - Властта счита гражданите за свои деца, а себе си за родителското тяло. - Да, наистина е така. Нали родителите дават на децата пари, колкото да стигнат само за обяд.