Сряда, 11 ноември 2026 | Смолян Предимно облачно 5°
Събота сутринта в компютърна фирма. Телефонно обаждане. - Фирма "Компове всекви" , добро утро! Женски глас шепне: - Ало - Да, слушам Ви. - Вчера купих от вас компютър. - И? - Ами счупи се, ще може ли да го поправите? - Говорете по-силно, не ви чувам. - По-силно не мога, ако мъжът ми чуе ще ме убие.
Програмисти 4,890 прегледа
Следващ →

Още вицове

Бойко Борисов посети новата обсерватория и откри нов кратер на обратната страна на Луната. Клиент към прадавача: - Дайте една траурна лента моля. - Тесна или широка господине? - Има ли значение? - Има, колкото е по-близък покойникът ви, толково по-широка е лентичката. - Ааа, дай некви конци черни да изберем, почина тъщата. Първият ден на Мохамед в училище. - Как се казваш? - пита учителката. - Мохамед. - Ти вече си американец. - реплекира учителката. - Така, че отсега ще се казваш Къртис. Мохамед се прибира след училище вкъщи и майка му го пита: - Как мина първият учебен ден, Мохамед? - Моето име вече не е Мохамед. Сега съм американец и името ми е Къртис. - Искаш да опозориш семейството си ли? - ядосано казва майка му. - Нима се срамуваш от родителите си, народа си, религията си? Засрами се! - след което го набила и се обадила на баща му да се оплаче. Прибрал се бащата от работа бесен и той го набил. На следващия ден Мохамед отива на училище и учителката, виждайки синините по него, пита: - Какво се е случило с теб Къртис? - Накратко госпожо, след пристигането ми в Америка, бях атакуван от двама араби. Малката Виктория вече закопаваше дупката под дървото в градината, когато иззад оградата се показа приветливото лице на съседа, достопочтения мистъра Уолтър. Заинтригуван от това, какво прави момиченцето, мистър Уолтър вежливо полюбопитства: - Какво закопаваш там, малката ми? - Моята златна рибка, сър, - хлипайки отвърна Виктория, - вече я погребах... Разчувстван от видяното, мистър Уолтър си позволи внимателна забележка: - Колко голяма дупка за толкова малка нещастна златна рибка?... Поставяйки последната шепа земя, Виктория неочаквано притихна, а после обърна към добросърдечния съсед своето изкривено от преживяното лице, извика: - Това е, защото тя е вътре във вашето шибано куче! На времето бях толкова нежен, толкова чувствителен... по ухото да ме пипнеш и ми ставаше...