Четвъртък, 29 октомври 2026 | Смолян Облачно 6°
Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. — Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: — Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека. Господ се дърпа: — Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: — Но, Господи, тук има грешка?! — Е, да де…
Разни 2,647 прегледа
Следващ →

Още вицове

Ние с охота признаваме малките си недостатъци, желаейки с това да покажем, че нямаме по-големи! Франсоа дьо Ларошфуко Вкарват нов в килията... - Здравейте, кучета! Всички го запукват с шутове и тупаници по главата... - За какво!? Обясняват му, че куче не е хубава дума, и не бива така да се говори... - Ми така да бяхте казали, какво ми се нахвърлихте като говеда?... - Келнер, тази муха какво прави в супата ми? - Моли се. - Гаврите ли се? Разкарайте се, това няма да го ям. - Видяхте ли, молитвата й бе чута. Иванчо пита татко си: -Тате, по какво се различават мъжът и жената? -Ами, например мойто момче, аз имам 44 номер на краката, а майка ти 36 номер. Ей, там е разликата, между краката... На мистър Смит починала жената. Млада и красива. Мистър Смит, като истински англичанин, стоически се държи на погребението. А до него безутешно ридае млад мъж, хлипайки, колко за него значела тази жена. Като свършило погребението, мистър Смит отишъл при младия мъж и го утешава: - Не се разстройвайте, приятелю, ще се оженя отново!