Ранна утрин мъж стоял на моста и внимателно наблюдавал
течението на реката. На полицай, който тъкмо минавал
оттам, това се сторило подозрително.Той предположил, че
мъжът е решил да се самоубива.
-Извинявай, драги-казал той,-наблюдавам те вече половин
час. Не искаш ли вече бавничко да си тръгнеш към къщи?
-Не, трябва още малко да почакам...
-Защо? Какво чакате?-настоявал да знае пазителят на реда.
-Моята жена вчера ми обясни, че ако се върна още веднъж
пиян, ще се хвърли в реката.Живея няколкостотин метра
нагоре по течението, затова чакам тук, да я видя как ще
премине под моста.
Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
— Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
— Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
-Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
— Но, Господи, тук има грешка?!
— Е, да де…