Мога ли да те забравя - присънваш ми се всяка нощ… Нежното ти ухание, вкуса ти, цвета ти-винаги са пред очите ми… Не си ли до мен - сърцето ми плаче… Живот ли са дните без теб - Мой Амстел…
Извел бащата глист сина си на ануса, за да му покаже света:
- Ето, сине, това зеленото отдолу е трева, това синьото отгоре е небе, онези неща дето летят из него и пеят са птички, а онова яркото нещо най-отгоре е слънцето.
- Тате, ама то бил много хубав този свят.
- Ами хубав е.
- Тогава защо стоим в тази смрадлива тъмна дупка?
- Ех, какво да правим, сине, родина...