Брежнев се обажда на бай Тошо и му казва:
- Искам да видя дали българите обичат Комунистическата партията, но не нагласено, а истински ли е.
- Добре - казва му бай Тошо. Ела в България на гости, но се преоблечи така, че никой да не те познае и ще минем по места, които ти посочиш.
Тръгват двамата из България преоблечени и Брежнев първо пожелал да отидат в завода за ножове в Нова Загора. Като пристигнали, работниците набързо скалъпили лозунг: "Най-големия нож - за любимия ни вожд". Позачудил се Брежнев и казал:
- Много е двусмислено. Дай някъде другаде.
Отиват в Перник в завод за павета. Отдалече се четял лозунг: "Най-голямото паве - за любимото ни БКП". Брежнев пак погледнал към Тошо многозначително.
- Виж какво, я ме заведи в Лудницата в Раднево.
Отиват и отдалече лудите вдигали лозунг: "Ний сме рожба на българо-съветската дружба."
Един адвокат притежавал кладенец и го продал на един учител.
Два дни по-късно адвокатът отишъл при учителя и казал:
„Господине, продадох ви кладенеца, но не и водата в него. Ако искате да използвате водата, трябва да платите допълнителна такса.“
Учителят се усмихнал и отговорил:
„Да, тъкмо щях да дойда при вас. Щях да ви кажа: Вземете си водата от моя кладенец, иначе от утре ще трябва да плащате наем.“
Чувайки това, адвокатът се смаял и казал:
„О, аз само се шегувах!“
Учителят отговорил с усмивка:
„Вижте, вие ставате адвокати, след като ви учат учители като нас.“