Сряда, 18 ноември 2026 | Смолян Облачно 5°
Посетител на изложба отива при автора на една от картините: - А защо тук всичко е така неясно? - Това е защото така виждам нещата. - А защот тогава не носите очила?
Професионални 4,317 прегледа
Следващ →

Още вицове

S.T. 21 год, студентка по информатика. S.T. Защо студентите по математика никога не се обясняват в любов? V.F.U. Не е вярно! Преди време един направил опит, но се получило следното: " Моя малка теоремко! Пленен съм от острите ъгли на любовта! Твоите перпендикулярни погледи събуждат в мен уравнение от втора степен с две неизвестни. Като поставим родителите извън скоби, двамата с теб оставаме сами в равнината. Ще построим триъгълна къщичка с две страни и ъгъл между тях. А на онзи, който обикаля по орбита, концентрична на моята, ще му разбия абсолютната стойност и ще го пратя да вади квадратни корени...." Червената шапчица влиза в къщата на баба си и се доближава до леглото й: - Бабо, защо са ти толкова големи очите? - За да те виждам от далече моето момиче. - А, бабо, защо са ти толкова големи ушите? - За да те чувам по-добре моето момиченче. - А, зъбите защо са ти толкова големи? - За да приличам на Зара. Телефонът звъни. Мъжът предупреждава жена си: - Ако е за мен, кажи, че ме няма. - Много съжалявам, но мъжът ми си е вкъщи. Мъжът се възмущава: - Нали те помолих да кажеш,че ме няма! - Да, но не търсеха теб. Размисли на един безработен: - Ставам рано, включвам си японското радио, слагам си италианските дънки, китайската тениска, после от немския хладилник си изваждам полски натурален сок. Сядам пред корейския си компютър и през американска банка си купувам английски обувки. После се качвам на чешката си кола да отида до австрийския супермаркет на пазар. Купувам си македонски зеленчуци, турски плодове. Връщам се вкъщи и лягам на италианския диван и търся работа в българския вестник. Отново нищо... Мисля си, защо по дяволите в България няма читава работа? Пощальон носи препоръчано писмо и звъни на вратата. Отваря десетгодишно момче с цигара в устата и бутилка бира в ръка. Пощальонът учудено попитал: - Аааа...родителите ти вкъщи ли са? Момчето небрежно си изтръскал цигарата на пода и намигайки казал: - Ти как мислиш?