Сряда, 28 октомври 2026
|
Смолян
6°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Смолян
България
Светът
Спорт
Смолян
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
- Вече започвам да се съмнявам дали Иванчо ме обича! - казва Марийка. - Обича те, разбира се. Нима само за теб ще прави изключение? - отговаря приятелката й.
Прочети още подобни вицове
28.10.2026
28.10.2026
28.10.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Морякът е моряк, когато е на път. Жената е жена, когато е по гръб.
Бисери
03.10.2017
3,897 прегледа
Следващ →
Още вицове
Ловец се хвали на приятели в кръчмата: - Знаете ли колко сме силни в нашия род, а? Един път отиваме с брата на лов и по едно време насреща ни мечка-стръвница! Брата казва, "Иване, оставия тая мечка на мен!". И като я хвана брата...! После като се върнах, от брат ми барем парцали останали, а от мечката - нищо!
Чистачката в нощния клуб намери някаква таблетка... На сутринта целия град сияше от чистота!!!
Върви един доста пийнал гражданин по улицата с ключ за кола в ръката. Вижда порядъчен минувач и го пита: - Изззвинете, да сте виждали колата ми? Ключа е в мен, а колата ми я няма. Погледнал го трезвеникът и му казал: - Виж се колко си пиян, бе! Не стига, че ти я няма колата, не стига, че едвам ходиш, та чак дюкяна ти е разкопчан и зарзавата ти е навън! Погледна се долу почерпения и казал: - Ужас! Откраднали са ми и гаджето!
При обущаря идва клиент и дава квитанция за получаването на обувки: - Казахте, че за днес ще са готови. - Да, два лева. - Толкова малко? На квитанцията пише четири лева. - Правилно. Просто сме изгубили едната ви обувка.
Писмо на Графиня Анета до Граф Артур. Мили Графе, Всяка топла, лятна вечер, когато се качвам на ку- лата на нашият планински замък, в минута на тиха умо- ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра- ви пред мен раздавачът, но надеждите ми са напра- зни. Ако продължаваш така да ме мъчиш, помни, че пи- ша за последен път. Отчаяна съм. Твоята мила Ани- чка повече няма да видиш и ще си останеш с ху- бавите копнежи, спомени и с цветната снимка мо- я в ръка. Твоя Анета. (прочети през ред)