Събота, 10 октомври 2026 | Смолян Предимно ясно 18°

Разни

Самолет попада в буря над Тихия океан. Капитанът се обръща към пътниците по високоговорителя: - Дами и господа, моля затегнете коланите. Нашият самолет има авария. Загубихме и четирите двигателя и сега се опитваме да се приводним в океана с възможно най-малко сътресения. Умолявам ви, да не изпадате в паника. Всичко ще бъде наред. Един от пътниците се разкрещява: - Стюадесааааааа .... стюардесаааааааа!!!! Там, където ще се приводняваме, има ли акули? - Боя се, че има, господине.... Но вие не се вълнувайте. В джобчето на спасителната жилетка има флакон с течност против акули. Моля всички да намажат ръцете и лицето си с нея, а също и откритите части на тялото. - И какво? Акулите няма да ме ядат ли? - Не, ще ви ядат, обаче с огромно отвращение...
Оценка 0 от 0 гласа
Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. - Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: - Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека. Господ се дърпа: - Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова... След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: - Но, Господи, тук има грешка?! - Е, да де...
Оценка 5 от 1 гласа
Младеж отива на дискотека. Там си харесал една девойка. Отива при нея и тихо я пита: - Искате ли да танцувате с мен? Девойката възмутено крещи с цяло гърло: - Няма да спя с тебе!!! Цялата дискотека паднала от смях. Младежът бил готов да се скрие в земята от срам. След няколко минути девойката се приближава към него и го моли за извинение: - Не се сърди! Аз уча психология и ми беше интересно, как ще реагираш в такава ситуация, а също така и реакцията на тълпата. Младежът я погледнал възмутено и с цяло гърло извикал: - 100 лева за една свирка!!!!!!
Оценка 4 от 1 гласа
Първобитен строй - Никой не можеш да накараш да е роб Робовладелчески строй - роби има, но трябва да ги хранят, поят и карат да работят. Крепостно право - робите се хранят и поят сами, но все пак трябва да ги карат да работят. Див капитализъм - робите сами отиват в робство, сами се хранят и поят, и сами се карат да работят. Свободна пазарна икономика - робите сами отиват в робство, сами се хранят и поят, и сами се карат да работят. Освен това се считат за свободни и това им харесва.
Оценка 0 от 0 гласа
Действителен случай от близкото минало в София: В психиатрията на Медицинска академия имало луд, бивш инженер с особена форма на шизофрения. Бил от кротките луди - ходел си свободно насам-натам, разговарял с всички, може да го сбъркаш и с нормален. Веднъж на лекция професорът го вкарал в аудиторията с идеята да демонстрира на студентите редкия му случай. Изправил го на катедрата и му казал: - Хайде, говори, кажи нещо. Какво те вълнува в момента? Пациентът избърсал очилата си, сложил ги обратно и се обърнал с въздишка към цялата аудитория: - Какво ме вълнува в момента ли, драги студенти? Вълнува ме докъде стигнаха професорите ви – да водят лудите да им изнасят лекциите...
Оценка 0 от 0 гласа
Мъж отишъл на гости. Домакините му предложили аперитив с мезе. Тъкмо да отпие от питието и да опита мезето, дошло малко момченце и му казало: - Чичо, ако знаеш какво има във фурната на печката... Човекът си казал: - Няма да пия и да ям - ще чакам. Сервирали предястието, вечерята и десерта - момченцето все казвало това на мъжа и той нищо не кусвал. Станало време да си ходи и момченцето отишло при мъжа и му казало: - Чичо, ако знаеш какви сладки котенца е родила котката във фурната на печката...
Оценка 0 от 0 гласа
Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!
Оценка 0 от 0 гласа