- Е, Червена шапчице, ще те ям! - казал пияният парашутист и загризал червената си барета.

Двама новобранци разговарят в казармата по време на почивка. Първият разказва: - Вчера ми се случи нещо интересно. - Говори бързо! - Едва не отнесох наказание, задето влязох да прекарам нощта с жена си. - Уловиха ли те? - Не, но когато пристигнах вкъщи, чух гласове в спалнята. Приближих се безшумно, открехнах вратата и кого виждам? Жена ми с капитана. - И какво стана после? - Имах късмет, че той не ме забеляза…

В генералния щаб се срещат двама генерали. - Изглеждате някак странно тази сутрин - казва единият - Да, наистина, за първи път откакто работим заедно, ви виждам без медали. Другият генерал поглежда към гърдите си и възкликва: - О, забравил съм да ги сваля от пижамата си!

Старшината командва войниците: - Веднага започвайте да копаете! А аз ще ида до щаба да питам къде точно трябваше да се копае.

Докладна записка от старшина в армията: “Г-н капитан, вчера се подхлъзнах в коридора, паднах и се ударих с глава в бояджийската стълба пред канцеларията ви. Моля да отпуснете 20 лева за нова стълба.”

След ядрен удар използвайте фенерчето си за да повдигнете паднали върху вас панели...

Войник пише писмо: "Мамо и тате, тук в нашето поделение един войник се застреля. Но не се притеснявайте, не съм аз…"

Сержантът води при лекаря новобранец. - Най-странният случай, който съм виждал, докторе. От два дни обикаля казармата и събира хартийки от земята. Всеки път, когато намери някакво листче, го поглежда първо от едната страна, после от другата и крещи: "Не е това!". Като че ли за да потвърди думите на сержанта, войникът се втурва покрай учудения доктор и започва да рови хартиите по бюрото му, викайки: "Не е това!". Докторът е озадачен. - Ела, ела, моето момче - казва той с мек глас. - С теб нещо не е наред. Не искам да те огорчавам, но смятам, че армията не се нуждае повече от теб. След малко лекарят дава на войника бележка, че не е годен за военна служба. Новобранецът я поглежда първо от едната страна, после - и от другата и с радостен вик: "Това е!" изчезва.

Проверка в поделение. Генерала седи на пейка заедно с група проверяващи, когато забелязва войник да се шляе. Веднага взима меерки: - Ей шматковец, я ела тука. Войника със строева крачка се доближава и рапортува: - Редник Шматковец се явява по ваша заповед, г-н генерал. Генерала се учудва: - Ама ти верно ли се казваш "Шматковец"? - Не, г-н генерал, ама нали при Чапай всички са били чапаевци…

Войниците са си все същите хлапета, които си играят на война - само дето пишките им са по-големи и автоматите са истински.

От фронта съобщават в щаба, че готвачът на трета рота е убит - прегазил го е танк. - Иди да съобщиш на жена му - казва ротният на някакъв редник. - Но внимавай, глупако! Да й предадеш новината внимателно, тактично! Редникът отива в дома на покойника. Посреща го съпругата. - Вашият съпруг, мила госпожо, беше нисък и дебел, нали? - пита войникът. - Да, защо? - Защото сега е… висок и слаб!

Стефчо копае трап. - Отлично, трудовак! - Ще се старая, г-н фелдфебел! - Никакво "ще се старая!". Колко пъти ви е казвано, че на поздрава "добре", "отлично" и пр. се отговаря, не "ще се старая", а "за Вас, г-н командир!" И фелдфебелът с осанка на Наполеон продължава обиколката си. Стефчо продължава да копае. Ротният незабелязано пристига и пита: - Хм, ти защо копаеш този трап? Стефчо е малко смутен, но все пак героически отговаря: - За Вас, г-н командир!

Връща се пиян лейтенант в къщи. Жена му започва да се кара. - Тихо, глупачко, вземи шилото, направи на пагона една дупка и сложи тази звездичка. Зарадвала се жената, взела шило, направила дупка и поставила звездичката. - А сега махни останалите…

Някакъв войник се връща от градска отпуска с три дена закъснение. Капитанът го пита: - Защо закъсня? - Ами като се върнах вкъщи, жена ми тъкмо беше във ваната… - И какво, три дена я чака да излезе ли? - Не, три дена чаках да ми изсъхне униформата.

Новобранци тренират за състезание по скок на височина. Най-добрият скачач сред тях пита предпазливо: - Сержант, разрешавате ли да скочим колкото високо искаме? - Стига да се приземите навреме за вечеря!

Тревога! В камиона на бегом се мятат шофьорът и старшината на ротата. Шофьорът започва да върти ключа и да блъска по педалите и лостовете, но нищо не става. - Тръгвай! - крещи старшината. - Не ще да запали, господин старшина. - оправдава се шофьорът. - Абе тръгвай бе, твойта мама! После ще палиш!

Млад лейтенант, току що завършил военното училище, трие със спирт оптическата леща на снайпера. - Какво правиш? Какво ви учат вас в училище? - Ами изтривам с тънък слой, както ми наредихте. Взимам парчето плат, сипвам спирт върху него и трия. - Не се прави така! Гледай мен! Капитанът взима чаша, напълва я със спирт, изпива го на един дъх, след това издиша върху лещата и започва да трие. - Така се трие с тънък слой!

Реклама за професионални войници: "Влезте в армията! Няма да губите време да се придвижвате до работното си място!".

Младеж отива на военна комисия. Председателят на комисията го пита: - Какъв би желала да бъдеш в казармата? Младежът: - Летец. Комисията решила да уважи желанието на младежа и го изпратила на обучение за летец. Опитали се в школата да го научат, обаче нищо не могли да постигнат. Пратили го отново на военната комисия. Председателят му казва: - Съжалявам много, но не може да станеш летец. Избери си друг род войска. Младежът помислил малко и казал: - Тогава искам в Противо-въздушната отбрана! - Защо именно в ПВО? - пита председателя. - Щом аз няма да летя, то тогава никой няма да лети....

Офицери решават важен въпрос: колко бутилки водка да се вземат за утрешния пикник? Полковникът: - Вашите предложения, господин лейтенант. - Предлагам да вземем по осем бутилки на човек. - Е, вие сте млад, може би не си спомняте, че преди две години ние взехме по осем бутилки на човек и какъв беше резултата? Изгубихме си автобуса! Не, не става. Вашите предложения, господин капитан. - Седем бутилки на човек. - Вие служите при нас малко по-отдавна и би трябвало да си спомните, че преди четири години ние бяхме взели по седем бутилки на човек и какъв беше резултата? Изгубихме радиста! Не става. Вашите предложения, господин майор. - Шест бутилки водка на човек. - Е, това вече е непростимо! Вие сте длъжен да си спомняте какво се случи преди три години, когато взехме по шест бутилки. Какво стана? Изгубихме си въдиците, ето какво стана… Не, господа, чуйте моето предложение. Взимаме по десет бутилки водка на човек. Въдици не взимаме, радиста не взимаме и не излизаме от автобуса.