Урок по граматика. В класа има и инспектор и госпожата е много притеснена Иванчо да не изтърси пак някоя глупост. - Кажете деца дума с буквичката П? Всички взигат ръка, Иванчо също, чак подскача. Марийка: - Петел г-жо! - Правилно Марийке. Сега с буквичката К! Пак гора от ръце, Иванчо чак подскача на място. Тя се прави, че не го забелязва. Петърчо: - Кокошка г-жо! - Правилно Петърчо! Мисли си тя, сега как ще бъде с буквата Х! - Кажете деца прилагателно с буквата Х! Иванчо подскача, вдигнал ръка, чак мучи, надул бузи. - Кажи ти Иванчо! - Хубаво! - Браво Иванчо! - Кво му е ХУБАВОТО? Аз искам разрешение да отида до тоалетната - докато си говорите разни Путкини и Курвенски работи, аз се насрах...

Начално училище. Трети клас. В класа на Иванчо дошла нова учителка. Започнала първия я си час - върви между чиновете и разказва урока. Всеки път, когато минела покрай Иванчо, той прошепвал: "Ще те чукам!". По някое време нервите й не издържали и тя изтичала при директора: - Не мога повече така! А той я пита: - В кой клас? - III-Б. Средната редица, последния чин. - Ясно, Иванчо. Ще те чука…

Баща се прибира късно вечерта в къщи. На вратата го посреща сина му и пита: - Де беше бе, тате? - Аааа на благо бех сине. - Кво благо бе, тате!? - Аааа благо сине, благо... На следващата вечер историята се повтаря, на по-следващата - също .... Накрая детето не издържало и попитало: - Къде го това благо бе, тате? - Ами ей тука на - в съседната къща с червените фенери... На следващата вечер синът звъни на вратата с червените фенери. Отваря една кака по прозрачен халат и пита: - Какво искаш, момче? - Амииии .. благо. Влязла тя вътре и след малко му донесла една филия с мед. След пет минути лапето пак звъни: - Искам още благо! Носят му още една филия с мед. След пет минути отново звъни: - Искам още благо. Носят му трета филия, ама онва се било натъпкало вече и не му се яде. Облизало само меда отгоре и хвърлило филията. Прибира се вкъщи и бащата пита: - Къде скиташ бе? - Аааа на благо бех. - И кво стана? - Ми двете ги оправих ама третата само я излизах......

Децата в училище пишат съчинение на тема "Зима е". Учителката кара Иванчо да прочете на глас съчинението си. Той започва: "Зима е. Всичко е покрито със сняг. Реката е замръзнала. На леда се ебат два вълка." - Леле, Иванчо - прекъсва го учителката - ама че неудобно! - Разбира се, че е неудобно. - отговаря Иванчо. - Лапите им се плъзгат.

Учителката по литература попитала през часа за името на автор, което започва с "В" и завършва с "в". Иванчо станал и казал: "Вазов". Учителката казала, че е имала предвид Вапцаров, но харесва начина на мислене на Иванчо. После попитала за автор, чието има започва с "К" и завършва на "в". Иванчо казал "Каравелов", учителката уточнила, че е имала предвид "Каралийчев", но че отново й харесва начина на мислене на Иванчо. След часа Иванчо я попитал за автор, чието име започва с "Х", по средата има "у" и завършва на "й". Учителката се изчервила и казала на Иванчо, че ще го заведе при директора. Той й казал, че си е мислел за Хемингуей, но че все пак харесва и нейния начин на мислене.

Иванчо и Марийка играят на топка Иванчо качва топката на дървото и Марийка се качва на дървото.Иванчо казва: -Виждам бели прашки... Марийка се засрамила и се орибрала.Казала на майка си: -Мамо днес Иванчо ми видя прашките.Майката отговорила: -Утре пак утиди да играете! -Добре!-отговорила Марийка На дригия ден Иванчо пак качил топката на дървото.Всичко пак се повторило.Марийка казала на майка си: -Мамо днес Иванчо пак ми видя прашките.казала Марийка -Утре отиди без прашки дъще. На другия ден Иванчо пак качил топката на фървото.И казал: -Виждам два домата и дупка по средата !

Иванчо много се ядосвал, че жена му ходи без гащи. Веднъж тя се простудила и той я изпратил при познат лекар с наставление какво да и каже, че най после да започне да носи бельо. - Ами настинали сте - рекъл докторът след като надникнал в гърлото, - защото ходите без гащи. Тогава Марйка запретнала полата си и помолила: - Докторе, бихте ли погледнали оттука, за да кажете отива ли ми новата шапка?

В час по биология учат за морската флора и фауна. По едно време учителката пита учениците: - Знаете ли защо калканът е плосък? Всички мълчат и се оглеждат, само Иванчо вдига ръка. - Кажи, Иванчо, защо според теб калканът е плосък? - Защото го е опънал кита и калканът станал на вестник! - отговорил Иванчо. - Иванчо, как не те е срам, вън! Утре да доведеш баща ти или изобщо не ми се мяркай пред очите! На следващия ден бащата на Иванчо отива в училището. - Добър ден, госпожо, кажете какво има, някакъв проблем със сина ми? Учителката възмутена му разказала случката от предишнея час. - А вие, като сте учителка по биология, знаете ли защо на рака са му изпъкнали очите? - попитал бащата на Иванчо. - Ами не мога да кажа със сигурност, има някои теории по въпроса, но съвременната наука все още няма категоричен отговор на този въпрос - отвърнала изненадана учителката. - Ами тогава аз ще ви осветля по въпроса - на рака са му изпъкнали очите защото видял как китът опънал калкана!

Семейство комшии на Иванчо дълго време нямали деца. Решил съседа, естествено с разрешение на жена си, да помолят Иванчо да й направи дете. Готово. На другия ден Иванчо пристига на гости, носи букет цвета, отива с булката в спалнята, а мъжа й чака в хола. Нашият излиза след 10 минути: Много бързо бе, Иванчо! Абе снощи много се напих и съм махмурлия още! Дадох й го само в устата! Утре ще дойда да продължим!

Отива Иванчо на училище със синина под окото: -Какво се е случило детето ми? -пита учителката. -Ами снощи легнах при мама и тате че ми беше студено, и тате по едно време ме пита: -Заспа ли? -А аз викам: -Не. И той се завъртя и без да иска ме удари. На другия ден Иванчо пак отива със синина на другото око, и учителката пак го пита какво се е случило. Ами снощи пак легнах при мама и тате че ми беше студено, и тате след малко пак ме пита: -Заспа ли? -Но аз мълча, след малко пак пита: -Заспа ли? И аз пак казах че не съм, и той пак без да иска се завъртя по-рязко и затова ми е синьо и другото око. Отива Иванчо на третия ден целия посинен и госпожата пак го пита какво е станало че целият е син. -Ами снощи пак легнах при тате и мама и тате пак пита: -Заспа ли? -Но аз мълча, след малко пак пита заспа ли, аз пак мълча, попита и трети път дали спя, но като не му отговорих тате попита: -Влезна ли? -А аз викам: -Кой?

В края на учебната година Иванчо се връща доволен вкъщи и вика на баща си: - Имаш късмет, тате! - Защо? - Ами другите родители ще купуват на децата си нови учебници, а аз ще карам и другата година със старите!

Иванчо отива при баща си: - Тате, тате, откъде съм аз? Бащата се замислил и решил, че няма смисъл да го усуква и трябва да каже истината на детето. Разказал подробно за любовта и как в резултат на любовта се появяват децата. По време на разказа очите на Иванчо се отваряли все повече и повече от изумление. След края на разказа, Иванчо възкликнал: - Да, да!! Много интересно. Твоят разказ е доста по-изчерпателен от този, който ми разказа вчера Пешо. Той само каза, че е от Пловдив...

Учителката задала задача на учениците, да направят изречение с рима. Станала Марийка и казала: -Кака влезе във реката и си намокри полата! -Добре, Марийке....казала учителката..... браво! А ти Иванчо, я да видим, какво сътвори твоята "гениална"мисъл! -Вчера бати влезе в саламура и си намокри............. краката! -Но тук няма никаква рима, казала госпожата! -Ами малко беше саламурата, госпожо! ! !

Иванчо имал съученик Пешо, който нямал уши. Иванчо постоянно го подигравал и Пешо се оплакал на директорката. Предупредили Иванчо никога да не споменава и дума за ушите на Пешо. На следващия ден Иванчо среща Пешо и го пита: - Пешо ти добре ли си със зрението? - Да. - А след десет години добре ли ще бъдеш със зрението? - Предполагам добре - отговорил му Пешо - А след 50 години как ще бъдеш със зрението бе Пешо? - Ами предполагам че, ще нося очила. - Къде ще ги сложиш бе мойто момче, къде?

Иванчо се обадил на Марйка по телефона: - Марийке, ела довечера до старото дърво, ща ибъ... - Добре Иванчо, разбрах ти тънкия намек. Ще дойда!

Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си: - ... последна спирка... на всички тъпанари, които се довлякоха до тук - много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата... Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа. Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори: - Уважаеми пътници, добре дошли ...

Иванчо си стои на спирката през зимата. Студ, мраз! Иванчо си мушнал ръцете в джобовете. Минава един дядо и го пита: - Малкия, измръзна ли? Иванчо отговаря: - Аз замръзнах, а малкия си го топля с ръце.

Учителката по литература всячески се заяжда с Иванчо. Вдига го на дъската и пита: - Кажи ми български писател, който започва с "В" и завършва с "В". - Вазов, госпожо. - Не, имах предвид Вапцаров. Седни си, слаб 2. Но като начин на мислене все пак ми харесваш. Преди да седне Иванчо се сеща нещо: - Добре, госпожо, но вие можете ли да ми кажете американски писател, започва с "Х", в средата е "У" и завършва на "Й"? - Мръсник, утре при директора с баща си! - кресва даскалицата. - Но, госпожо, аз просто имах предвид Хемингуей... Но като начин на мислене ми харесвата!

Иванчо имал нова класна. Тя била млада, тъкмо завършила и била много притеснена за първия си учебен ден. Влязла в стаята, а класа не й обръщал никакво внимание - някои играели карти други се лафели. Тя смутено започнала урока. По едно време изпуснала тебешира и като се навела да го вземе от напрежение пръднала. Хлапетата изкапали от смях. Тя се разстроила, не издържала и се хвърлила през прозореца от четвъртия етаж. Всички изведнъж спрели да се смеят и се струпали по прозорците. Долу взели да се събират хора. Иванчо помълчал замислено и после казал: "Ама как пръдна, а?"

- Марийка е истински телефон! - Какво искаш да кажеш, Иванчо? - Ами, когато и да я повикам на среща все дава заето.