Новата и най-добра охранителна фирма: Chuck No Risk

Един червей карал колело видял на една жица кацнала крава слезнал от колелото пипнал си предната гума и казал утре ще вали.

Запис на телефонния секретар на психиатрична клиника: "Вие се свързахте с клиника "Бяла тишина". За съжаление, в момента няма кой да отговори на Вашето обаждане, затова изслушайте следните инструкции: Ако страдате от натрапчиви мисли, моля, многократно натиснете 1. Ако страдате от зависимост от друг човек, моля, помолете някой да натисне 2. Ако страдате от раздвоение на личността, моля, натиснете последователно 3, 4, 5 и 6. Ако страдате от шизофрения, моля, вслушайте се в тихото гласче отвътре, което ще Ви каже точно коя цифра да натиснете. Ако страдате от параноя, не се безпокойте. Ние знаем кой сте и какво искате. Просто останете на линията, за да проследим обаждането Ви. Ако страдате от маниакална депресия, то не си правете труда да оставяте съобщение. И без това никой няма да го чуе."

- Иванчо, защо те нямаше три дни на училище? - Госпожо, дядо почина и аз от мъка... - Как ще е починал, бе?! Нали днес като минах покрай вас той се препичаше на балкона? - А, не, госпожо! Той тате от време на време го изнася, за да не му загубим пенсията...

Един фермер, като по чудо се спасил от голямо наводнение в Охайо. След това побъркал всички, да им разказва как се е спасил, по време на наводнението в Охайо. След години умрял и се озовал на оня свят. Свети Петър го посрещнал на вратата и казал: - Ти беше добър човек, затова ще изпълним всяко твое желание. Фермерът веднага скокнал и казал: - Искам да разкажа на всички, как се спасих, като по чудо от голямото наводнение в Охайо! Свети Петър събрал всички. Фермерът застанал пред тях и тъкмо да започне, да разказва, как се е спасил от голямото наводнение в Охайо, Свети Петър му прошепва в ухото: - Слушай, човече, аз разбира се нямам нищо против, да разкажеш, как по чудо си се спасил по време на наводнението в Охайо, обаче гледам, че в тълпата стои Ной...

Пациент: - Докторе... - Млъкнете, слушам ви...

- Защо на всеки супер герой му трябва маска и костюм? - Защото иска да скрие пъпките на лицето и космите по краката!

Учителката дала домашно на класа да напише всеки по едно стихотворение. На следващия ден Марийка става и чете: - Вчера скочих във водата и си намокрих колената. - Добре - казала учителката - не е много лирично, но все пак си разбрала за римата. А сега ти, Иванчо. Иванчо става и чете: - Вчера скочих в саламура и си намокрих... кокалчетата. - А бе, Иванчо, то няма рима - казала учителката. - Ами малко беше саламурата, госпожо.

Редник яде ябълка, разрязва я, вади семките и ги слага в джоба си. Старшината го вижда и пита защо. Редникът: - После ще купят от мен тези семки, повишават интелекта. Старшината: - Може ли и на мен да ми продадеш една? - Запоявядай, два лева. Старшината купува семката, изяжда я и казва: - Но за два лева можеше да купя два килограма ябълки! - Виждаш ли - веднага поумня! - Да, наистина. Продай ми още малко!

Мутра влиза в ресторант и разправя на келнера: - Имаш ли жабешки крачета, бе...? - Да, господине. - Я, тогава да те видя как подскачаш да ми донесеш една бира.

Биологична единица с незадоволена физиологична нужда, кънтри танци не интерпретира! (гладна мечка хоро не играе)

В школа по езда идва благородник, който бил много горд и нафукан. - Вие някога яздили ли сте? - пита треньорът. - Никога! - презрително отговаря младежът. - Добре. Ще получите кон, когото също никога не са яздили. Така шансовете ви се изравняват.

Умрял Владимир Илич Ленин и го пратили в ада. След една седмица Сатаната се обажда на Бога: - Моля те, прибери си го тоя! Накара дяволите да се организират в профсъюзи, всичките малки дяволчета ги направи пионерчета, подстрекава грешните души да вдигат революция... Взел го Господ в рая. След една седмица дяволът се обажда да пита какво става. - Как е, Боже? - Първо, казва се "Другарю Бог"! Второ, не ме занимавай сега, че бързам за партийно събрание. И трето - Бог няма!

<BR>Двама борци си ходят из Африка. Скиват един крокодил и единия казва на другия:<BR>- Гледай бе, гледай!<BR>- К’во бе?<BR>- Тука и рибите носят LaCoste!

Чък Норис не може да си купи цигари или алкохол, защото на кредитната си карта се води като "неостаряващ".

Майката на Иванчо го изпраща на училище и му обещава: - Ако се учиш добре, ще ти купим колело. А ако не учиш добре - ще ти купим цигулка...

- Чък Норис не ходи на зъболекар, защото зъбите му са нечупливи. Жертвите му не ходят на зъболекар, защото нямат зъби.

Мутра влиза в музикален магазин и пита за най-добрият музикален инструмент, с който да се хвали пред приятелите си. Показват му цигулка Страдивари, произведена през 1730 година, която струва 70000 долаpа. - Цената няма значение! - казва той,- А фирмата производител съществува ли още? - Естествено не. - отвръща продавачът. - А не, отказвам се. Откъде ще купувам резервни части...

Червената шапчица, Дан Симънс - Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора. - Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва. - Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е? - Да. - Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори? - Клонките на кленовете те поеха в последния момент. - Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах? - Погрижих се за това. - Какво е това място? - Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп. Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…

Петка и Чапай били още ученици. Когато свършила лятната ваканция, в първия учебен час учителят заразпитвал учениците кой какво е правил през изминалото време. Дошъл ред на Петка. Било му неудобно да разкаже истината, затова решил да замени пиенето с риболов, а жените с книги. - Лятото беше много интересно. Събуждах се сутрин премалял от четене, книгата още в ръката ми и рано, рано тръгвах за риба. Нарамя няколко въдици, извикам Чапай, пътьом вземем няколко книжки и слизаме на реката. Хвърлим набързо пръчките, пък като ни доскучее вземем, че прочетем някоя книжка... И така, по цял ден риба - четене, риба - четене, та цяло лято...