Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
— Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
— Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
-Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
— Но, Господи, тук има грешка?!
— Е, да де…
Отиват двама от съвета в къщатата на старец и го питат дали има външна тоалетна. Съответно той им отговаря:
- Да имам тоалетна.
Те искат да замерят каква е квадратурата. Дядото тръгва в дълбочина на двора кляка на едно место и ги пита:
- Вижда ли се?
- Вижда се.
Той се мести по-навътре и кляка и пак ги пита:
- Вижда ли се.
- Не се вижда.
Стареца:
- Тук ми е тоалетната.