Яхнал Крали Марко коня си шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени… Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
— Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак – и от мене по-голям… Вървял нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани… Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
— Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак – и от мене по-голям… Върви нататък, гледа Баба Яга: косата ѝ оскубана, зъбите ѝ избити, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита:
— Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?
Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:
— Жив да си ми, баби, я колко си ми хубав, когато си трезвен…
Стигам до извода, че заплатата е наркотик! Преценете сами:
- в деня на заплатата безпричинно се повишава настроението, иска ти се да се шегуваш и смееш ( като след доза)
- получил веднъж заплата повече не можеш без нея (води до пристрастяване)
- при дълга липса на заплата настъпва депресия, целият свят ти е черен ( разбирате сами)
- ако по някаква причина заплатата се е оказала по-голяма, еуфорията се засилва ( при свръхдоза реално има шанс да се пукне от кеф)
- при продължително взимане на заплата се иска редовно увеличаване на дозата ( старата доза бързо спира да върши работа)