Срещат се двама приятели.
- Как си, – пита единият.
- А, добре съм. Четири пъти се развеждах, сега съм с пета съпруга.
- Брей, що толкова разводи?
- Ами, първата жена беше спортистка.
Върне се вечер в къщи и... темпо, темпо, темпо, не издържах, разведох се.
Втората беше зъболекарка. Тя пък все казваше: още не е за вадене, още не е за вадене. Пак се разведох.
Третата беше ватманка: има още място, има още място...
Четвъртата – учителка: добре, ама може и още по-добре.
Сега ми е добре. Жена ми е инженер на пусков обект: ако сега не стане, следващият път.
Тича си лисицата през гората и вижда - вълкът, опечален и намръщен.
- Кво става, Вълчо?
- Ходи до онзи храст и сама ще разбереш.
Отива лисицата до храста. Зад храста седи ламята Спаска. Ламята казва:
- Дааа, ти коя си?
- Ами лисицата...
- Такаааа, записваме - ли-си-ца-та. Утре ела в 12.00, да те изям. Въпроси има ли?
- Не....
Върви лисицата по пътеката и реве. Среща мечката. Пратила я и нея при храста. С мечката се случило същото, само че й дали друг час за изяждане. Върви мечката из гората, гадно й е.....По едно време срещнала заека. Решила, да го прекара и него. Пратила го при храста.
Тича заекът при храста.
- Кой си ти? - пита ламята.
- Заекът.
- Такаааа, записваме - за-е-к. Утре в 17.00 да си тук, за да те изям. Въпроси, има ли?
- Има - може ли, да не дойда?
- Може, за-драс-квамееееее...