Една вечер Айшето и Кюмюр седнали пред телевизора да отдъхнат след тежък ден. Айшето взела дистанционното и докато прецъквала каналите видяла че на един от тях започва "Титаник". Гледали с интерес и когато дошла кулминацията на филма с потаването на кораба и двамата започнали да реват. Кюмюр попитал Айшето защо реве и тя му казала:
- Е как защо виж колко хора умряха в студената вода... Ами ти защо ревеш?
Попитала го и тя:
- Как що ма виж колко желязо потъна!
Запалило се кметството. Точно когато на третия етаж имало заседание на кмета с шефовете на различните служби.
Изскочили те на прозореца, взели да викат за помощ.
Събрали се зяпачи, някой донесъл голямо одеало. Опънали одеалото и се развикали:
- Скачайте!
Първи скочил кметът, а гадните му съграждани - дръп - дръпнали одеалото и кметът - пляс на тротоара.
А хората пак викат:
- Следващият!
Показал се шефът на социалната служба.
- Да не дръпнете одеалото!
- Няма! Скачай!
Скочил той, а гадните зяпачи - хоп - пак дръпнали одеалото.
Застанал тогава на прозореца шефът на полицията.
- Скачай, полковник, тебе ще те държим! - заобещавали отдолу.
Полковникът обаче не се вързал на стария номер.
- Я внимавай! Разстели одеалото на тротоара! Три крачки назад, ходом марш!