Неделя, 11 октомври 2026 | Смолян Облачно 14°

Разни

С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.
Оценка 0 от 0 гласа
Аврам помолил Сара да му се отдаде. - Добре, но както винаги! - казала Сара. - Как, десет пъти за нощ?! - Не по-малко. - Но, Сара, знаеш, че вече не съм в първа младост. - Тогава няма за какво да говорим… - Е, добре де. Съгласен съм. Само че след всеки път ще си взимам по един душ. - Това си е твой проблем. Настъпила нощта. След първия път Аврам отишъл в банята. Върнал се. Втори път. Отишъл в банята. Върнал се. Трети път. Излязъл. Върнал се. Четвърти… Шести… Дванадесети път… Започнало да се съмва. След седемнадесетия път Сара се обърнала към партньора си и на утринната светлина видяла в леглото си Ицхак. - Ти какво правиш тука бе! - възмутила се Сара. - Тук трябваше да бъде Аврам! - Аврам? - усмихнал се Ицхак. - Твоя Аврам от единадесет вечерта продава входни билети по четири кинта…
Оценка 0 от 0 гласа